И НЕ , ЧЕ ...

Със времето издраха я до кръв
бодливите им погледи стоманени.
И не, че някой хвърли камък пръв -
безмълвията им бяха като камъни.
А думите я разпваха на кръст
и скришом чак в душата й надничаха.
И не, че й желаеха възкръсване,
но тя възкръсваше. Напук на всичко.
А беше по-старинна от греха,
заключила във себе си обичане.
И не, че се размина със смъртта.
Но бе живяла повече от всички.

Христина Мачикян