Твоя

Колко е нужно да ме прегръщаш...
Точно до теб съм. И си до мен.
Колко ли пъти ще се завръщам
в спомени, стоплящи зимния ден...
Твоя съм, знаеш ли? Твоя и ничия.
Просто прашинка. Светулка. И облак.
Знам, непонятно е. Като „Обичам те”,
криещо щастие нейде сред болките...
Колко е истинско. Като измислено.
Цяла реалност. Сън за сънуване.
Чисто и просто сама се изписвам –
докато заприличам на съществуване.
Твоя съм. Малко кокиче през зимата.
Боря се с дъх да стопявам снежинките.
Много съм малка. И само ме има –
като подпис в душата ти.
Но завинаги.

Мира Дойчинова - irini

Не можеш да изчезнеш, щом си там,
където е сърцето ти, нали?
И просто няма начин да си сам,
защото, знаеш ли, светът си ти...
И знаеш ли, че прагът на душата ти
е именно пределът на мечтите?
Протегнеш ли ръка, за да ги хванеш,
ти вече си Вселената. Опитай се.
Опитай се да бъдеш просто тук,
и там, и по средата, и навсякъде.
Животът все препуска като луд.
Но ти ще го прегърнеш с тишината си...
И в малките пролуки за почивка
превръщаш се във себе си. И в чудо.
Ти имаш време. За една усмивка.
И време да мечтаеш до полуда...
Мечтата ти е истинска мечта,
когато към душата ти те връща.
Със срок за изпълнение: Сега.
Подписана със Щастие. И бъдеще.

Мира Дойчинова