И в сряда, и във петък, и в неделя...
Оставам по душа, затривам плът.
/Но и с душата после се разделям./
Расте вина със благороден ранг.
Не съм родена да разтурвам къщи.
Сърцето е повреден бумеранг –
запращам го по теб, а не се връща
Не знам с коя от съвестите спя,
но все по-малко спя и по-проклето.
И във съня – деца, деца, деца.
И твоите. И мойте.И детето.
Детето, нероденото дете,
което някой ден ще ме накаже.
Разделям се и днес. И не съвсем.
Но на раздяла, трябва да ти кажа:
докато спеше - снощен, гол и бос,
с пулсиращи и уязвими вени,
така ми заприлича на Христос,
че проумях Мария Магдалена
Камелия Кондова
Няма коментари:
Публикуване на коментар