Николай Колев – Поета е роден на 19 септември 1943 г. в село Добромирка и умира на 10 януари 2005 г. Завършва българска филология във Велико Търново. Още като студент се изявява като надарен поет. Участва в рецитали. Няколко години учителства в селата Гостилица и Дрента. Имал е семейство, дъщеря – Людмила. Приживе е автор на три стихосбирки: “Спасена памет”, 1990, изд. “Христо Г. Данов”; “Лирика”, 1999, изд. “Слово” и “Неподозирани шедьоври”, 2005, изд. “Български писател”. Той, по определението на проф. Иван Радев, е “най-големият поет, който Велико Търново е дало на българската литература в наше време.” Поетът Радко Радков го нарича един от “големите поети на България за всички времена” и добавя, че “в неговите строфи “кръстосват рапири” мълнии на гениалност”. Колев е удостоен със званието “Принц на поетите” от академията “Солензара”. Николай Колев – Поета умира от сърдечна недостатъчност в Дома за психиатрично болни “Церова кория”, Великотърновско.
След смъртта му остават папки със стотици непубликувани текстове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар