петък, 2 януари 2015 г.

Надеждата е нещо хвърковато -
то, кацайки в душата - те намира -
и пее свойта песничка без думи -
и никога не спира.


Най-сладък смях във нея се разнася -
и се извива страховита буря,
за да убие птичката, която
отвътре топлина притуря.


Аз чух я в най-студените крайбрежия -
дето най-странното море се плиска.
Дори сред най-голямата опасност -
троха не ми поиска.

Емили Дикинсън 

Няма коментари:

Публикуване на коментар