Очаквам нещо необикновено,
което да избухне като взрив,
о, ярост на душата умъртвена
защо ми шепнеш,че съм още жив.
Дали защото силно се надявам
с последни сили пак да се родя ?
Със дъх самоубийствен се отравям,
а все се лъжа ,че ще победя.
Не виждам нищо необикновено.
заеква делник, куц и опросял.
О, ярост на душата умъртвена,
възможно ли е да не съм умрял !
Николай Колев-Поета
Няма коментари:
Публикуване на коментар