Ако идваш наесен -

лятото ще отстраня -

с усмивка и с досада -

както се пъди муха.

Ако след година дойдеш -

месеците наред

ще навия на кълбета

в моето чекмедже.

Ако векове те чакам -

с пръсти ще ги броя -

докато паднат пръстите -

на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,

че ще те видя отвъд -

бих захвърлила живота си -

като люспа на път.

Но без да разбирам времето, 
то ме боде - със бяс -

една оса прокълната- 

сама се жиля аз.

 

Емили Дикинсън