Почувствах в своя мозък погребение -

вървяха оплаквачите на групи -

и крачеха, и крачеха - додето

усещането ми на две се счупи.

Те седнаха - опелото започна -

и също като барабан в тила ми -

и биеше, и биеше - додето

помислих - че заглъхна мисълта ми.

И после чух - един сандък да вдигат -

и през душата ми да скърцат - с постоянство -

все същите оловени обувки -

и после звънна - цялото пространство -

сякаш небето бе една камбана -

едно ухо огромно - Битието -

и аз и тишината - странно племе -

разсипано - самотно - и проклето.

Емили Дикинсън