ДЖОН РОКФЕЛЕР

Дълбоко религиозен, той водил скромен живот Рокфелер - най-богатият човек през XIX век Днес фамилията живее само от лихвите на наследството "Манастирът" е филиал на музея Метрополитън. Сградата е построена от оригинални елементи, датирани от 12 до 15 век, които са били пренесени от Франция. Колекцията в "Манастирът" е посветена на изкуството и архитектурата на средновековна Европа. Джон Рокфелер е бил най-богатият човек в света през XIX век. И днес фамилията живее само от лихвите на наследството, което той е завещал на различните основани от него фондации и благотворителни дружества. Forbes оценява богатството на около 6,5 милиарда долара, според други източници то е над 10 милиарда долара. Лихвите делят около 200 наследници. Джон Д. Рокфелер основава през 1870 година най-могъщата петролна компания на Съединените щати - "Стандарт ойл", която доминира в петролната индустрия повече от половин век. Както наследството, така и целият живот на Джон Рокфелер е свързан с петрола. Той започва с този бизнес твърде млад.  Първо завършва средно образование и на 16 години започва работа като помощник счетоводител в бакалничка в Кливлънд, където родителите му са се преместили след дълги скиталчества по Съединените щати. Работата му пасва отлично - съвременници разказват, че като ученик той купувал сладкиши на едро, а след това ги продавал на дребно с печалба. Първият му работодател твърди, че Джон "вижда всичко и не забравя нищо".  Само за една година младежът станал главен счетоводител. Фирмените анали свидетелствуват, че той е получавал заплата от 25 долара на месец. Това явно стигало на Джон - известен с изключителна скромност в личния си живот на дълбоко вярващ протестант.  Джон Дейвисън Рокфелер е роден през 1839 година. Той почива през 1937 година. Създава "Стандарт ойл", която става един от първите големи тръстове в САЩ. Методите и организацията на компанията предизвикват сериозна опозиция сред бизнеса и обществеността. След като се оттегля, Рокфелер предоставя 540 милиона долара за благотворителни цели. Джон изчаква навършването на пълнолетие по американските закони. На 21 годишна възраст той има спестени 1 000 долара и взема на заем още толкова от баща си. С още двама приятели основава компания и влиза в петролния бизнес. В този момент - 1859 година, в Щатите започват да "дълбаят за долари". Петролният бизнес се разраства. Американците се нуждаят от две неща - нафта и керосин за осветление. С начален капитал от 1 милион долара Рокфелер изкупува петролните фирми в Кливлънд и две рафинерии в Ню Йорк. След това продължава с другите два елемента на бизнеса - транспорта и търговията на местния пазар и в чужбина. Тук историята разказва за "твърдата ръка" на Джон Рокфелер. За да се наложи на пазара, той тръгва "по веригата". Първо овладява производството на барелите - прави ги в собствената си бъчварска работилница от дърво. Голямото предизвикателство е транспортът. Джон тръгва срещу местните железници и другите производителите на петролни продукти. Прилага натиск, подкупи и рекет, но в края на века има 80 рафинерии, 34 акционерни дружества и над 100 000 работници. Отваря кантора в Ню Йорк за износ в Европа, където потреблението непрекъснато и бързо расте. Петролната война от 1872 година в Щатите е сурово време, в което печелят най- безкомпромисните. "Стандарт ойл" спечелва - от 10 процента участие в американския петролен бизнес стига до повече от 90 на сто в сектора.  През 1882 година компанията се превръща в първия голям тръст в щатите. Конкуренцията не се примирява и осем години по-късно прокарва антитръстовско законодателството, принуждавайки Рокфелер да трансформирайки тръста в холдинг.  Небостъргачът на Рокфелер плаза е на седемдесет етажа и има 488 асансьора. На близо 45 000 квадратни метра в Рокфелеровия център са разположени още 18 сгради. Джон Рокфелер вече е изградил "Стандарт ойл" като перфектно действуващ механизъм. Финансовите данни показват, че през 1887 година "Стандарт ойл" е между най-добре управляваните компании в света. Рокфелер познава отлично петролният пазар и произвежда само толкова, колкото да подържа цените постоянни. В Щатите се надига политическа вълна против "Стандарт ойл". Опонентите смятат, че ако се разреши продължаването на нейната дейност, скоро малцина ще владеят страната и няма да има независим бизнес. Направен е одит на "Стандарт ойл" за възможни изгоди от монополно положение. Следва решението на Върховния съд през 1911 година, че компанията нарушава антитръстовския закон на Шермън. Нейните 33 най-важни съдружника са принудени да напуснат холдинга и да върнат акциите, срещу които са получили дялове, на вложителите. У Рокфелер обаче остават основните акции от всички дружества. След тази операция от "Стандарт ойл" се ражда "Ексън", а от съдружниците - "Мобил", "Шеврон", "Америкън", "Ессо". Идват годините на световните войни. След началото на Първата световна война Джоузеф Кенеди - баща на бъдещия президент Джон Кенеди, е изпратен посланик на САЩ в Лондон. Твърди се, че той е уредил договора между "Стандарт ойл" и немската ИГ Фарбен. Германският концерн, който е основен фактор в подкрепа на Хитлер, и презокеанският колос си разменят акции.  Империята на Рокфелер вече е набрала такава скорост, че не може да бъде спряна.  На 57 години Джон старши се отказва от бизнеса и се посвещава на филантропия.  През 80-те години на 19 век участвува в основаването на Чикагския университет. През 1901 година създава Рокфелеровия университет. За да "съдействува за добруването на човечеството по целия свят"  през 1937 година основава Рокфелеровата фондация. През 1946 година династията Рокфелер купува и подарява земята, на която е построена сградата на Обединените нации в Ню Йорк. Джон Рокфелер младши, който е единственият син от петте деца на основателя на династията дава повече от 537 милиона долара за благотворителност. Той се посвещава на консервацията на природата. Джон младши завършва през 1934 година фамилния Рокфелеров център на остров Манхатън, в който до днес се вземат политическите и икономически решения на династията Рокфелер. По-късно 80 процента от центъра са продадени на японската компания "Митцубиши" за 1,373 милиарда долара.  България е имала своето присъствие на улица "Бродуей" 26 - през 1978 година в центъра е открита изложбата "Тракийското златно съкровище". Това не е единствената връзка на династията Рокфелер със София. Последният жив наследник на Джон Д. - Дейвид, бе на посещение в нашата страна през 1976 година. Дейвид е единственият жив пряк наследник на родоначалника на фамилията Рокфелер. Той е и единственият банкер сред шестимата внуци на Джон старши. Започва кариерата си в Националната банка Чейз и когато тя се слива с банка Манхатън става председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на Чейз Манхатън. След като се пенсионира през 1981 година той оглавява Рокфелеровия център. Единствената дъщеря на Джон младши - Аби, продължава семейната традиция на благотворителни дела. Следващото дете - Джон Трети, участвува в управлението на Рокфелеровите фондации и центрове. Той се занимава с проблемите на контрола върху раждаемостта. Джон Трети оставя богата колекция от ориенталско и американско изкуство. Това е известната ледена пързалка, на която от октомври до април идват четвърт милион кънкьори. Пързалката е отворена за първи път през 1936 година. През топлите месеци тук има ресторант. Следващият син - Нелсън, през целия си живот е в политиката. Четири поредни мандата е губернатор на щата Ню Йорк. Четвъртият син - Лорънс, е изявен бизнесмен. Той е един от пионерите в търговията с рисков капитал. Личните му интереси са в областта на екологията и той е бил съветник на петима президенти в тази област. Както всички наследници на фамилията и той се занимава с благотворителност. Следващият в семейството - Уинторп, става първият републикански губернатор в Арканзас след 94 години управление от демократи в щата. Най-възрастният представител на фамилията Рокфелер -Джеймс Стилмън Рокфелер, почина през миналата година на 102 години. Той е внук на брата на Джон старши. Джеймс беше най- възрастният олимпийски шампион на САЩ. През 1924 година той взема златен медал като член на американската осморка по гребане. Писмо от 1928 година от Международния съвет по образованието, създаден от Джон Рокфелер, до Андрей Ляпчев, министър-председател на България, за оказаната финансова помощ за откриването на Агрономическия факултет към Софийския университет. Оригиналният документ се намира в Централния държавен архив.

УЛЯНА ПЕТРОВА
29.01.2005
http://www.monitor.bg/article?id=27905