Вече съм като пребит
от безсилна съпротива.
Смазан и разсеян вид
ме маскира некрасиво.
Слаб, отречен,унизен,
се опитвам да живея.
Да,ще бъда откровен,
аз полека - лека тлея.
Няма път за личността!
За безличието има . . .
В царството на подлостта
съм едно невзрачно име.
Въздух няма!Блатна смрад
трови всеки порив искрен.
Вълци стадото пасат,
колкото и да не искам !
Фактът си остава факт.
Стадна психика ме мъчи.
И спасителният акт
е един - да се увълча.
Николай Колев- Поета
Няма коментари:
Публикуване на коментар