Преди очите си да махна -

аз гледах весело и лесно -

тъй както другите с очите -

че само то ми бе известно.

Но ако някой днес ти каже -

ела да имаш пак небето -

повярвайте - от мойта тяжест -

би ми се сцепило сърцето!

Да имам храста - планината -

звездите щедри да се върнат -

от пладнето - каквото могат -

очите тесни да погълнат.

Как слизат птиците надолу -

светкавицата как се сипе -

пак да ги имам - да ги гледам -

такава вест ще ме съсипе!

Затуй по-сигурно за мен е -

да наблюдавам със душата -

докато другите - с очите

не осъзнават светлината.


Емили Дикинсън