След тежка мъка - чувстваш официално.

Застават нервите - като гробове . - чинно.

сърцето пита - как тъй всичко мина?

И вчера ли? Или преди година?

Краката - механично обикалят

по дървения път - направен -

от пръст - от въздух - от безсмислен намек -

със кварцово задоволяване на камък.

Аз зная този час - часът оловен.

Ако го минеш - ще го помниш -

както замръзналите - своето смразяване -

сняг - и втвърдяване - и отминаване.


Емили Дикинсън