Мургава си като здрач ,
който яха златен кон.Плува в езеро от плач
рибката на моя стон.
Мрежа имам само аз.
И съм опитен рибар.Дойде ли за улов час,
няма за страстта ми цяр.
И поемам към брега
на влудяващия здрач,рибката да извлека
и да я нахраня с плач.
Николай Колев-Поета
Няма коментари:
Публикуване на коментар