ПИСМО ДО ДЯДО

Позволявам си да поместя  писмото на Татяна,което открих ТУК  и толкова много ме развълнува,и стопли душата ми,че сълзите ми  в този ден бяха най- хубавото и пречистващо нещо, което ми се случи.То е обич,носталгия по нашето отминало детство и спомен,който стои  винаги жив  в сърцето.



Писмо до дядо

Мили дядо,

Изтъркаля се още една година без теб. Поредната. Липсваш ми, макар че сякаш те няма само от месец. Пиша ти, за да питам как си там горе. Сигурно си събрал цял екип строители и вдигате храм след храм, палат след палат в небесното царство.

Пиша също и за да ти благодаря, че те имах, че беше тази усмихната душица, този прекрасен и мил дядо! Може би не съм ти го казвала през годините, но забелязвах всичките ти малки грижи, всяка усмивка, всяка блага дума и нежно обръщение. Оценявах ги, мълком благодарна. И те обичах все по-силно. Просто не ти го казвах.

Помня, например, как винаги ми даваше петлето на динята, ама цялото! Сипваше ми най-крехкото парченце месо, докато ти ядеше тлъстото и жилавото. Белеше ми най-сладките и узрели плодове, а ти спасяваше загниващите и сбръчканите. На мен подаваше и най-голямата купичка мляко с ориз, въпреки че и ти го обичаше не по-малко. Помня го това, благодаря ти!

Помня също как едно лято на село, май бях на 9 години, а Влади на 10, ни заведе на излет в балкана отсреща, играхме на какво ли не, а после тримата поехме боси нагоре по реката, за да се приберем. Аз, разбира се, не успявах да пристъпвам по острите камъни. Пищях и се огъвах. Ти ме взе на ръце и ме носи така, докато се приближихме до къщата и излязохме от реката. Помня и това, благодаря ти!

Помня, че ти ме заведе на училище в първия ми учебен ден. Ти беше и този, който неуморно идваше да ме взима от алианс и хор по няколко пъти седмично. По едно време мръзнеше по 1 час с мен на пързалката, че ходех и на зимни кънки. Никога, обаче, не ме посрещна отегчен или сърдит. За мен в очите ти винаги имаше само топлина и усмивка. Помня и това, благодаря ти!

Помня, че ти ми правеше закуската сутрин преди училище. Ставаше безумно рано да топлиш мляко и мажеш филии. Понякога ми правеше и сандвич за по-късно. Винаги с по-пресния хляб, много масло и дебел резен салам Камчия или мек кашкавал (знаеше колко ги обичах). Толкова вкусен сандвич!!! Ти ми оставяше и всеки ден по 25 стотинки на ръба на масата във вестибюла, за да мога да си купя нещо в голямото междучасие. Стигаха за толкова много неща! Топла кифла осморка от будката, варен геврек от фурната, принцеса с кайма от закусвалнята, печен сандвич с кашкавал от лавката, мазна кесийка с пържени картофки от пазара, пликче с топли фъстъчки от сергията на спирката и за какво ли още не! Помня и това, благодаря ти!

Помня как винаги ти миеше чиниите. В началото дори нямахте бойлер и топлеше вода в чайника. Но плакнеше със студена вода! Никога не се оплака! Все ти качваше и 4-те етажа пеша от мазето с 2 туби нафта, за да запалиш печките и да ни е топло у дома. Помня и това, благодаря ти!

Помня в четвърти клас учихме дробите в училище. Ти изряза един голям кръг, нарисува го като торта и после го наряза на 8 триъгълни парчета. Така хубаво ми обясни дробите, като махаше по някое друго парче от тортата! Упражнявахме се, докато не се увери, че съм разбрала и запомнила. Помня и това, благодаря ти!

Помня, че понякога те ръчках да ми разказваш приказка. Пък ти май не знаеше такива и все една и съща разправяше, за някакво прасенце, гора, жълъди и вълк. Така и не ти писна от мен и неуморно я разказваше. Помня и това, благодаря ти!

Поисках по едно време да си имаме градинка на село. Неуморно ряза, сече, чисти и копа, за да имаме чиста и равна земя. Пооправи и оградата и скова прекрасна портичка. Насадихме си тогава моркови, картофи, боб, чушки, краставици, домати и ароматни билки. Ти вече беше с една патеричка, че те потроши един трамвай на връщане от работа. Но това не ти пречеше да плевиш на колене в градинката и да събираш с голи ръце раираните бръмбари от картофите. Помагах, но ти беше основен. Помня и това, благодаря ти!

Помня, че ме обхвана страст едно лято да правим сирене, пак бяхме на село. Ти така или иначе ходеше по няколко пъти седмично до стопанството за прясно мляко, просто взимаше по-голямо бидонче. Но и това дори си беше героизъм, защото ти вече си помагаше с 2 патерички, а стопанството беше на 4 км от нас. Толкова ми беше сладък с преметната чанта през рамо, да се отдалечаваш кротко натам. Понякога идвах с теб, но като цяло ходеше сам, че трябваше да е рано сутринта. Ти даже ми скова чудно дървено калъпче с падащо надупчено дъно, да е съвсем истинско сиренето! И ме научи как да го сиря. Да ме видиш сега как го извъртам  зелено (че слагам босилек) или розово и сладко, че слагам ягодово сладко! Помня и това, благодаря ти!

Та така, мили дядо… Цяла книга мога да напиша! Толкова много прекрасни моменти имахме, толкова много неща правеше за мен! Всичко помня и заради всяко едно дребно нещо те обичах, по-безкрайно всеки ден.

Направих ти един твой любим бабин сладкиш. Така сладко си го хапваше следобед с голяма чаша мляко с какао. По няколко пъти го подравняваше в тавата. Ама вкусотия си беше, как иначе! Пък и помня, че наесен ти стържеше ябълките и ги стерилизираше в големи буркани, за да има за зимата и пролетта баба да ни прави сладкиш и баница. Цели щайги белеше и стържеше на ръка, приседнал спокоен на масата в кухнята, защото нямахте модерна техника. Да, дядо, помня и това! Мен ме заболява ръката от 3 ябълки, а ти ги стържеше с килограми!

Поднасям ти едно голямо парче сладкиш, да се подсладиш и заситиш вкусно!