петък, 2 януари 2015 г.

КОГАТО ТЕ ИЗМИСЛИХ

Когато те измислих се уплаших!
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен — силния да победи!
Когато те измислих, цял изтръпнах: не сън — жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина!
Когато те измислих се побърках: като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила! Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила когато е от слабост победен.
          Дамян Дамянов
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар