Тръгвала ли си е от теб такава Жена

Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Категорично. И света става различен. Въздуха става сладък, карамелен и има вкус на капучино с малко канела - хей така, за вкус. Гледаш как мехурчетата от пяната му лекичко припукват по ръбчета на устните й. Да! точно това ъгълче искаш да целунеш първо, а после да обираш пяната...дълго, толкова дълго, че света да забрави да се върти...или не...Ще се завърти шеметно като виенското колело от детството ти...Господи! Беше отдавна! Сега се давиш на сън в езерата на две очи, а косите имат аромат...на нея! Искаш да имат твоят аромат, да потъваш в този водопад...и нейният стон, когато я прегръщаш, да се слива с твоя. На сън. Поне на сън.

Имал ли си такава жена...От онези, които карат сетивата ти да сменят предназначението си. Виждаш я със сърцето си.И я чуваш с душата си. А тя пее със стъпките й. Времето спира, защото няма власт над такава жена. Тя може да е в началото на зрелостта си и със същия успех би мога да е зряла. Няма значение. Тя е сладка като като онова капучино с канела...Изпивал си я. Помниш ли?! В онази нощ, когато Луната беше цяла, а есенните листа бяха дрехата на Земята...или беше лято, горещо и знойно....като нея...
Плакала ли е за теб такава жена. От онези, които знаят цената на сълзата. И могат да ти я изпратят в писмо...думите плачат с теб и вместо теб. Заедно с нея.
Заслушвал ли си се в прегръдката на такава жена. От онези, които чуват денят ти. Нейният ден е твоят ден, защото ти си в него. Нищо друго няма значение...Само нощта, когато пръстите й леко описват профила ти...спират се на устните ти...клепачите ти потрепват, а нейните очи са затворени...Защото тя вижда с ръцете си и знае със сърцето си...А устните й...устните й са като вода, която се стича по цялото ти тяло...и по душата ти...
Тръгвала ли си е от теб такава Жена?! Кажи ми, тръгва ли си е... Не става въпрос за нея. Става въпрос за теб. За онзи момент, когато вървиш сам по улицата и нечий глас рачупва огледалото на тишината. Нейният глас...Господи! Не!...прилича на нейния...и си спомняш улицата, есенните листа, лекия бриз и ръката й в твоята. Не си спомняш какво ти разказваше...помниш ромона на думите...и колко беше щастлива...Вървиш обратно по стъпките на Времето...там онова бижу на витрината толкова прилича на нейното. Аромата на кафе...и нейния парфюм...Колко пъти е бил единственото й облекло...И имаш отрязък от време равен на остътъка от един живот, за да си спомняш...
Усмихни се...Имал си я...и си е тръгнала...

Жени Иванова