Къде си? Може би до мен?
Но близостта ни сякаш е раздяла
и залезът е кървавочервен,
душата ми е влюбена и бяла.
Да можех мойте две ръце
да скрия пак в дланта ти яка
и в скръб да сложа своето сърце
до твоето… и заедно да чакат
лъчите на говорещата сутрин,
да знам, че няма друг със нас
и образът ти да не е пречупен,
и да е девствен моят смях…
Къде си? Може би до мен?
Но близостта ни сякаш е раздяла.
От дневника на Бриджит Джоунс
От тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар