Стаята е глуха самота.
Бравата ръждясва уморена,
очакваща любимата ръка.
Възглавницата - пухкава отмара,
самотна върху спалнята лежи.
На масата непалена цигара
очаква страст, в която да гори.
Бутилка питие и празни чаши.
Горяща свещ със розов аромат.
Изгаснал телевизор понапрашен.
Саксия със окапал вече цвят.
Пътеката със стъпки към вратата
и полилей, прегърнал спомен скъп.
Прозорецът, пропуска шепнещ вятър:
"Ще се повтори някога мигът..."
Валентин Йорданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар