ОБИЧ ЗА ВЕЧНОСТ

Благославям съдбата безкрайно,
че ни срещна в най-тихата вечер.
Две пътеки се сплетоха тайно,
две сърца се откриха за вечност.

И в очите прочетохме всичко:
радост, болка, измамни надежди…
Чувство плахо, дълбоко отричано
се роди вътре в нас като нежност.
И прекрачили свян и страдание,
си докоснахме в тъмното пръстите.
И изгуби светът очертания,
а звездите оформиха пръстен.
Две сърца осъзнаха за миг,
че последната обич по сила е първа.
И за вечност понякога стига,
и не свършва, граничи с безсмъртие.

Ивелина Никова