ГРАД

Поемам въздух. Петият етаж.
Изкачвам бавно - никой не ме чака.
Един звънец, на който не звъня -
не може да отвори тъмнината.

Завъртам ключа. Мрак и тишина
ме срещат само. Свикнала съм вече.
Да няма на кого да дам ръка.
И на кого да кажа "добър вечер".
А в стаята с протегнати ръце
цял ден ме е очаквал сам Палячо.
Прегръщам го. Така е по-добре.
Усмихвам се. Но няма да заплача!

Станка Вангелова