понеделник, 12 октомври 2015 г.


И когато премисляте вечер в заспалата къща
не това, за което говорим,
а това, за което мълчим,
и когато по стръмното стълбище някой се връща,
аз съм третия, който ви гледа незрим.

Не, недейте се лъга, че мене ме няма -
аз съм третия, който ви гледа незрим
и очаква какво ще си кажете двама по двама
през усмивки,
обелки и кръгчета дим.

Аз мълча, но съм пълен до шийката с тайни,
като делва с монети от древния Рим,
през листата на вашите фикуси стайни
аз съм третия, който ви гледа незрим.

Зад ключалката бързам окото си нощем да сложа -
аз съм третия, който ви гледа незрим
как пред лягане смъквате своята агнешка кожа
и с памуче си чистите дневния грим.

Не мислете, че бог си запушва ушите -
знам, че всички възмездия нему дължим,
но когато сте мъничко прави, когато грешите,
аз съм третия, който ви гледа незрим.


Иван Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар