Поне така му казваха децата.
Защо? Навярно заради врабчето,
което носи в пазва цяло лято.
Заради оня минал първи сняг,
във който без обувки тръгна рано,
понеже зад разбития му праг
го стягаше душата неразбрана.
Заради непознатия език,
на който разговаряше с живота.
Или заради грозния му вик,
когато бе отрязано дървото,
което приютяваше без глас
безгласния му плач след нечий удар.
Вървеше.. Малък. Също като нас,
но с вяра и усещане за чудо.
Замислих се със силния си ум
какво ли на земята ще оставя.
Момчето ме отмина.. И от шумата
видях как дребно кестенче изравя
и как целува облото телце-
детето на дървото. И застинах -
момчето има повече сърце
от мен по триста хиляди причини.
И сякаш със невидимо конче
земята от небето се делеше.
Отмина слабоумното момче.
Полека след сърцето си вървеше..
Елена Денева
Няма коментари:
Публикуване на коментар