Този сняг колко тихо вали.
Този град ще е утре различен.
Но и в него със теб сме били,
мое възрастно,малко момиче.
Да,навсякъде... Само сега,
тук по дългата улица само,
във ръката усещам снега,
а дланта ти,най-топла,я няма.
Бавно стъпвам,прибирам се.Сам.
Моят тъмен и празен прозорец
ме посреща... Не гледам натам,
а нагоре. И все по-нагоре.
Божидар Томов
Няма коментари:
Публикуване на коментар