ПО СЪМНАЛО... ПО СЪМНАЛО... СЪМ САМО
една въздишка премълчана...
Нетраен аромат на твойто рамо.
Или предчувствие за рана.
По съмнало... съм много тъжна песен,
в която те обича всяка нота...
Но хоризонта е предзимно тесен!
По-тесен от квадрата на Живота.
Ала без думи песента е няма...
Аранжиментът е различен.
Защото в текста никъде те няма.
Но всяка нота те обича!
ГЪЛЪБИНА МИТЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар