ЛЮБОВ

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная,че си тук,че си сама.
Завърнах се - за първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.

Не е ли късно вече да остана?
Измъчих те, до смърт те изтерзах.
Какво ти нося - нежност разпиляна,
уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти връщам? Две ръце,с които
да те докосна ме е страх дори...
Къде си ти? Вдигни лице сърдито!
Възмездие поискай,удари...
Вратата черна покажи ми с тая
немилвана ръка,като сребро...
В лицето ми извикай,че ме мразиш!
Или дори,че ти е все едно...
Заслужил съм очите ти студени
заслужил съм ги с хиляди вини!
Tи ставаш,приближаваш се до мене.
Невидима,ти казваш: "Остани!"

Ханчев