Сега не ме е страх дори и от т о в а.
До рамото ти ще е моята глава
и в бавни тласъци дорде кръвта изстива,
все ще ме сгрява топлината жива
на твоето голямо, кротко тяло...
Като дете, което цял ден е играло,
аз ще заспивам, сладко уморена,
до теб, от всичко страшно защитена.
И само
за да не се боя от тъмното -
ръката си ми дай, когато влизам
във мойта дълга нощ без съмване...
Станка Пенчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар