ОЛОВНИЯТ ВОЙНИК И ШИВАЧКАТА

Оловото – най-тъжният метал,
бе моя плът, родина и играчка.
Аз нямах нищо... Но си бях избрал
вълшебната надежда за шивачка.

Играхме си на Господ... Ала тя
не издържа на голи обещания.
И ме облече с риза от мъгла
и с мляко от снежинки ме нахрани.
Вместо конец тя вдяваше змия
и ме пришиваше в прахта на пътя.
А беше тънка, хрупкава жена –
сърна и котка, светеща от мъка.
Бе силна и за мен разполови
сърцето си. И после ме изтласка
подобно кръв, която ще горчи
върху изгубена в устата ласка.
Сега се чувствам като игленик,
като перце и като пепелянка.
Душата на оловния войник
е оцеляла след пожара сянка.
Ако ме жалиш, с цветен оксижен
ми помогни да стана молекула.
С просветващите точици от мен
уший си рокля и красиво було....

Николай Милчев