Да приема: занапред
няма да те виждам.
Чувствата да сложа в ред,
за да не прииждат.
Да се справя с мисълта,
че не те очаквам.
Думите ти да чета,
без да се разплаквам.
Да вървя, да ям, да спя.
Знаците да спазвам.
Да не чувам как градът
името ти казва.
В тишина като в море.
кротко да потъна.
Седем дни да съм добре,
осмия – на дъното.
Всичко да ни раздели.
И когато свикна,
тъкмо като преболи –
пак да те обикна.
Мария Донева
Няма коментари:
Публикуване на коментар