Не се сърди. Такъв съм – влюбен, луд.
Ту плача, ту като дете се смея.
Умея идиотщини на шут,
на верен мъж - целувките умея.
Понякога съм истински глупак –
наивен, неуверен и тревожен…
Но твоите прегръдки знаят как
страха ми да направят невъзможен.
Притихна ли в игривата ти гръд,
предавам се изцяло ръцете –
те знаят как да галят всеки път
косата ми, очите и лицето.
Ръцете ти – убежище за мъж!
Не се сърди. Без тях не съществувам.
Гали ме бавно, здраво в тях ме дръж!
Прегръщай!
Аз пък зная да целувам!
Добромир Банев
Няма коментари:
Публикуване на коментар