ТЪНЪК ДЪЖД

Дъждът вали на пръсти – тоест, фино.
Напомня за въздишка на дервиш.
Ако го сложиш в рамка и картина,
ще го уплашиш и ще го сломиш.

Това е дъжд за много тънки думи,
които не се хранят векове
и със които можеш да целунеш
отвъдните – по-влажни светове.
За този дъжд синигерите казват,
че е ветрило от затоплен скреж.
И доверяват цялата си жажда
на топчиците разтопен копнеж.
След този дъжд пръстта изглежда мокро,
но мокрото е само идеал.
И там, където са живели локви,
сега премигват мравки от кристал.
Не е разумно, но са се родили
изчезнали до вчера светила.
И може би невидимите сили
са повече – дори и със една.

Николай Милчев