И АЗ СЪМ КАТО ЩЪРКЕЛА... САМА

И АЗ СЪМ КАТО ЩЪРКЕЛА... САМА.
И само болка... пари под крилата.
А оня път небесен към дома -
остана цял единствено в душата.
Но счупените пътища болят!
Не мога да настигна свойто ято.
Дори небето да ми подарят –
аз искам да намеря само лято...
Едно последно лято! Но сега
Една самотна зима ме очаква...
Стоя на крак един. Стоя в снега.
И счупеното си крило оплаквам.
Седни до мен! Крилото превържи.
Опитай да превържеш и душата...
Гнездото ми последно покажи!
Аз... ще заровя в клечките тъгата...
И привечер към залеза червен
със клюна си замислено ще тракам.
Ако се връщаш винаги при мен –
по залез всяка вечер ще те чакам!
Заменям свойто скъсано небе,
и спомена за щъркелово ято –
за твоите единствени ръце!
За сламено гнездо. И вечно лято...

Гълъбина Митева