Ще завали. Ще стане ветровито.
Едно дърво ще ръсне сух листец.
Трапчинките от конските копита
ще се напълнят с есенен дъждец.
В око на уморена пеперуда
ще се затворят всички времена.
Нормален страх от грип и от простуда
ще ни завие голите тела.
Настръхнали, себични, зазимени –
ще лочим чай, ще мажем маргарин.
Под слой дебел от камфор и мехлеми –
простил го бог и тоя август син.
Денят ще се смрачи, ще накъсее.
О, соле мио! – никакъв ответ.
Надсмиваш ли се, или ми се смееш,
ти, лято – моя сладка капка мед...

Галена Воротинцева