НЕОЧАКВАНО НАСТРОЕНИЕ

Запомни тази нощ!
Тази нощ беше пълна със юли.
Тази нощ в този малък, почти неочакван хотел.
Тази стая със прашната лампа, с перденцата тюлени.
Този трик с трите стари легла – и банален, и смел.
Беше тихо съвсем –
с дъх на дъжд и на нещо зелено.
Вън, на пръсти, слухтеше градчето зад тъмния джам.
Запомни тази нощ
и лицето си, странно смутено,
и тавана над теб – мълчалив, четвъртит и голям.
Колко чудно наистина –
да откриеш, че имат пак смисъл
позабравени вече, романтични, познати неща,
за които, хе! някога там, преди време, си писал
и си скитал и даже си плакал самотен в нощта.
Запомни тази нощ!
Поздрави я!
Кажи й :
„Почакай.
Не си тръгвай така, а добра, повторима бъди.
Идва утрото.
Скрий се на моето куфарче в мрака,
за да идваш понякога
с дъх на дъжд, с дъх на скрити звезди.”
И вземи тази нощ.
Открадни я.
Хвани я, когато
като плаха жонгльорка тя се люшне по светлата тел,
за да знаеш, че пак по кафявия път на земята
тя ще дойде при теб
в един град, в един малък хотел.

Недялко Йорданов
1966