ЗА ПТИЦИТЕ,ВАМПИРИТЕ И ХОРАТА

Не зная кое е по-страшно - убийство на птица,
или да съм птица с отрязани ниско криле.
Дали е по-страшно без жал да увисна на жиците,
отколкото дълго от тях да си правя въже.

Не зная със него дали до забрава да скачам
е вид забавление, бягство или свобода.
Усещам единствено птицата в мене как плаче,
когато погубени хора я целят с уста,
когато я стрелят със думи, по-плитки от суша,
по-алчни от поглед на ден, победен от нощта.
Научих от птиците само да ставам на пушек,
щом, тъжно, небето обидено тръшне врата
и с тънички стъпки да мина през тази ключалка,
която ме мами горещо с цял миг висота.
Не зная дали ме убивахте малко по малко.
Но знам, не прощавахте всъщност, че имах крила.
Но знам, не е страшна душата със мирис на сяра.
По-страшно е птица в гърдите безкрило да бие.
Прощавам, защото разбирам и вашата ярост:
Убиец прелива на жертвата кръв на убиец.

Дарина Дечева