Този дом, дъще,
ще бъде за теб отключен
чак додето се изравни със земята.
Каквото и да ти се случи -
той ще ти бъде убежище, обятие.
Този дом
ще усеща отдалеч, че си идеш
и ще светва празнично,
ще те вика.
Ти си му най-скъпото, най-свидното,
дори да си мислиш, че си никоя.
Ако си унизена, оплюта, отречена -
тук ще бъдеш
в любов изкъпана,
в достойнство облечена.
Не бой се, ако жестоко си сбъркала!
Ще изпиеш прошката - горчиво биле -
и ще се вдигнеш,
по-чиста и по-силна.
Ако през девет земи друг дом намериш,
ако дълго-дълго не се завръщаш -
той ще те чака, самотен и верен,
додето се изравни със земята…
Този дом, тъй малък и тъй необятен –
сърцето майчино,
дъще.
Станка Пенчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар