ОТ ТРЪНИ ОСТРОЗЛОБИ И БОДЯЩИ - 2

Нагоре...Хълмът каменен и стръмен
целуваше нозете му кървящи
под кръст, като проклятие огромен.
По-силен в слабостта. И по-изящен.

Болеше тежестта. Плътта ранима.
Горчеше го. Предаден от приятел.
Смъртта нелепа...бавна като зимата.
В любовната целувка дреме дявол.
Той...падайки се вдигаше. Отново.
Убиваха Го. С празни тихи думи.
Със камъни по-тежки от оловото.
С мълчание на врагове. Разумни.
Помогна му един, презрял тълпата-
със двойни сили качваше Голгота.
Нагоре...И олекваше душата му.
Споделящ тежестта. А по-самотен.
Събориха Го. Легнал върху кръста,
ръцете си подложи под пироните.
"Ковачите" доволни и чевръсти
се радваха на болката... огромна.
Мария-Магдалена скрита в шала си,
избърсваше клепачите. Отчайващо
косите й се стичаха нахалос
по раменете тесни като гларуси...
Устата му изпръхваше под слънцето,
като земя залюбена по пладне.
Присмиваха му се. Водата съхнеше.
Мълчеше. А отвъд кръжаха гарвани.
Разтърси се земята - разлюляна
от гъстите кресливи гръмотевици.
Миряните избягаха разкаяни,
а майка му оставаше. Трепереща.
"Прости им, боже..."-устните му молеха.
"Не знаят, татко. Те не осъзнават"
Небето се втрещи, като заколено.
Разтече се дъждът...Студена лава.
Във църквата се пръснаха иконите,
разцепиха се мраморните стълби.
Крещяха фарисеите злосторни.
Умираше Иисус...за да възкръснат.

Павлина Йосева