ЗИМНА ВЕЧЕР

Мълчах, защото огъня се гледа мълком
и слушах думите им - обли гроздови зърна.
Във снежните гори на разговора профучаха
вълци,
и ги нашари кървавата диря на сърна.
Във стаята се втурна звън от разпиляно стадо
и мокри дъбове отръскаха студения си сняг.
Едно четирикрако ангелче, треперещо и слабо,
което мислеха за мъртво, край огнището пробля.
Нощта миришеше на мляко и на мокра вълна.
Мълчах и слушах и на утрото открих,
че цяла нощ насън съм гонил вълците по хълма,
а бялото четирикрако ангелче е спало в моя стих.

Ивайло Балабанов