Мога да причинявам дъжд.
И щастие мога.
Мога да чуя твоите думи,
преди да се чуят.
Мога със поглед да ти запаля огън
и по дима да позная
дали ти е хубаво.
Мога да кажа на зимата да си тръгне
и сняг мога да ти направя… от нищо,
да остря гласа си - в ръба на тъмното
и да разплисквам излишества...
Мога да тръгна - празна и гола,
а под стъпките ми светът да чезне.
Да прегазя очите си мога.
И както се молят,
да ги обърна в бездни.
Мога да вържа страха си на възел
и да развържа редиците...
Мога да съм. И да не бъда
нищо многозначително.
Всички възможности мога да скрия
в една невъзможна мисъл.
Ти ли?
Ти можеш това да изтриеш,
преди да съм го написала.
Виолета Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар