ЯНУАРИ

Тръгвам. Да, ще затворя вратата.
Тук е топло, а вън януари
се е сгушил на пейката в парка
и мечтае за дом и цигара.
Пет минути обличам палтото си
/а ключът ти заяжда ужасно/.
Тръгвам. Зимата вън - почти полюсна,
а палтенцето - късо и тясно.
Вече слизам по стълбите - тихо,
за да мога да чуя, когато
с нещо топло в гласа ме повикаш
и изтичаш след мен по чорапи.

Стъпалата са двайсет и седем -
няма как да ги слизам по-бавно.
Автобусът отдавна потегли
/а балконът ти свети зад рамото ми/.
В парка кротко седи януари -
трака зъби, от студ му се плаче;
имам две - по една ще запалим
и ще тръгнем към нас
по чорапи.

Таня Пенчева