ДЪХ НА ПРЯСНО СЕНО

Кой ли вятър довя на перваза на моите чувства
този тъй съблазнителен полъх на прясно сено,
че за миг пожелала от хляба на баба да вкуся,
се захванах да меся погача от бяло брашно.

И додето тестото сънуваше в топлата кухня,
и издуваше бузи от бухнал във мляко живот,
осъзнах, че копнея, преди безвъзвратно да рухнe,
пак да седна до баба на двора с паница компот.
И да дишам, да грабя зеленото щастие с шепи,
а пък баба чевръсто да меси най-вкусния хляб.
Да дъхти на живот и в ръцете ми дюли да лепнат,
хлопатари да пеят в безкрая на тучни поля.
Побеляла в брашно се разплаках – до болка щастлива,
до тестото повдигнало в нощвите рунтав калпак.
Чух как баба се смее звънливо в небесната нива.
Тази вечер в бетонния град Бог изпрати ми знак.

Цвета Иванова