От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Лекувам душата си от нещо, от което тя не иска да бъде излекувана. Лекувам я насила. Тя се дърпа, плаче и си иска своето. Понякога се моли, понякога заплашва. Но аз, повярвала, че любовта е болест, я лекувам безпощадно. Дано ми прости. Дано си простя.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Да последваш сърцето си понякога е толкова извън зоната на комфорт, че зовът му трябва да е извънредно силен, за да направиш първата крачка, а след това да продължиш.
На моменти е плашещо, но тръгнеш ли - няма спиране. И понеже човек все пак може да се разколебае, Вселената е измислила много простичък механизъм - изтрива старите пътеки и вече просто няма път назад. Пак стигаш до любимите хора и неща, но всичко изглежда ново и различно - сякаш друго ниво, сякаш нов живот.
Не че съм сигурна какво точно е прераждането, но това ми прилича на такова.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Минава време от прошката до пълното излекуване. През това време има моменти на почти пълна безметежност, но и моменти на остри кризи, които те връщат почти в изходна позиция. В повечето случаи пътят е по-важен от целта, към която те води. В този случай е важно да не спираш да виждаш целта, без да забравяш, че тя слага началото на нов път. Никой никога не е обещавал да е лесно, но и никой не е казвал колко ще е трудно.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Бях бяла преди да пропадна в онова тъмно и лепкаво нещо, чието име не знам и вече не искам да знам.
Излизайки установих, че доста съм се изцапала. Чистя се, но още няма резултат. И си мислех, че ако тръгна да се разхождам, всички ще разберат какво ми се е случило и ще ме сочат с пръст. Каква беше изненадата ми да видя колко много хора изглеждат по същия начин - уморени, изпоцапани, но някак доволни, че са се изскубнали! Явно всеки пропада в свое собствено мрачно и лепкаво място, защото когато бях вътре в моето нямаше никой друг - бях сама.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Просто правило, което знаех, но отказвах да му се подчиня: когато искаш нещо, просто го поискваш и спираш да мислиш за него, и спираш да го очакваш - дори е най-добре да го забравиш. Успееш ли, то мигом долита.
Има един риск, обаче - докато се мъчиш да спреш да мислиш за него и да го забравиш (а това отнема доста време!), понякога спираш и да го искаш. Не е справедливо, но накрая се оказва, че много от нещата, които сме си пожелавали, ги получаваме, когато вече не ги искаме. И трябва да вземем още по-трудно решение: какво да правим с някои от сбъднатите си желания...
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Да угасиш пожар с гола душа често не е героизъм, а жизнена необходимост - в повечето случаи без това просто не оцеляваш. Всъщност винаги рискуваш душата да обгори до неузнаваемост и до пълна загуба на чувствителност.
Не съм убедена, че такова оцеляване си струва.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Понякога просто нямаш друг избор и трябва да продължиш напред.
Ако не можеш - трябва да се опиташ да се накараш с добро.
Ако не става - трябва да се самопринудиш.
Ако и така не става - опитай с лошо.
Много е важно да помръднеш, а после да продължиш да се движиш.
Разбитото сърце ще ти шепне: "Спри, няма смисъл, няма...!"
Душата няма да има сили дори за прошепване.
Но дори без душа и сърце , трябва да продължиш.
И ако имаш късмет, някой ден отново ще ги усетиш живи.
Дотогава просто продължавай да вървиш.
Дори няма значение накъде.
Надя Костова
Минава време от прошката до пълното излекуване. През това време има моменти на почти пълна безметежност, но и моменти на остри кризи, които те връщат почти в изходна позиция. В повечето случаи пътят е по-важен от целта, към която те води. В този случай е важно да не спираш да виждаш целта, без да забравяш, че тя слага началото на нов път. Никой никога не е обещавал да е лесно, но и никой не е казвал колко ще е трудно.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Бях бяла преди да пропадна в онова тъмно и лепкаво нещо, чието име не знам и вече не искам да знам.
Излизайки установих, че доста съм се изцапала. Чистя се, но още няма резултат. И си мислех, че ако тръгна да се разхождам, всички ще разберат какво ми се е случило и ще ме сочат с пръст. Каква беше изненадата ми да видя колко много хора изглеждат по същия начин - уморени, изпоцапани, но някак доволни, че са се изскубнали! Явно всеки пропада в свое собствено мрачно и лепкаво място, защото когато бях вътре в моето нямаше никой друг - бях сама.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Просто правило, което знаех, но отказвах да му се подчиня: когато искаш нещо, просто го поискваш и спираш да мислиш за него, и спираш да го очакваш - дори е най-добре да го забравиш. Успееш ли, то мигом долита.
Има един риск, обаче - докато се мъчиш да спреш да мислиш за него и да го забравиш (а това отнема доста време!), понякога спираш и да го искаш. Не е справедливо, но накрая се оказва, че много от нещата, които сме си пожелавали, ги получаваме, когато вече не ги искаме. И трябва да вземем още по-трудно решение: какво да правим с някои от сбъднатите си желания...
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Да угасиш пожар с гола душа често не е героизъм, а жизнена необходимост - в повечето случаи без това просто не оцеляваш. Всъщност винаги рискуваш душата да обгори до неузнаваемост и до пълна загуба на чувствителност.
Не съм убедена, че такова оцеляване си струва.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Понякога просто нямаш друг избор и трябва да продължиш напред.
Ако не можеш - трябва да се опиташ да се накараш с добро.
Ако не става - трябва да се самопринудиш.
Ако и така не става - опитай с лошо.
Много е важно да помръднеш, а после да продължиш да се движиш.
Разбитото сърце ще ти шепне: "Спри, няма смисъл, няма...!"
Душата няма да има сили дори за прошепване.
Но дори без душа и сърце , трябва да продължиш.
И ако имаш късмет, някой ден отново ще ги усетиш живи.
Дотогава просто продължавай да вървиш.
Дори няма значение накъде.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
На предполагаемата среда на пътя попаднах в задръстване. Дълго се мятах и се опитвах да се измъкна. Още не съм. Но вече знам, че ако успея да погледна малко отвисоко и отстрани, ще видя, че единственият участник в задръстването съм аз.
Ще трябва да намеря начин да продължа, но превозното средство вече е доста очукано и почти без гориво. Трябва да има нещо, което се прави в такива случи и което не е примиряване, защото аз така и не се научих да се примирявам.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Не разбирам защо все пак оцеляваме физически след Любовта.
След Любовта всичко отвътре е безжизнено.
Какво като гледаш, след като не виждаш...
Какво като слушаш, след като не чуваш...
Какво като се усмихваш, след като зад усмивката няма щастие и тя се е превърнала просто в гримаса...
Какво като вървиш, след като в стъпките ти няма надежда, нито цел, нито посока...
Не е вярно, че след време сетивата се възстановяват и че душата възкръсва. След време само не те боли от нищо друго. Но когато не те заболява от нищо друго - не е ли време да се запиташ дали изобщо си жив?
Надя Костова
На предполагаемата среда на пътя попаднах в задръстване. Дълго се мятах и се опитвах да се измъкна. Още не съм. Но вече знам, че ако успея да погледна малко отвисоко и отстрани, ще видя, че единственият участник в задръстването съм аз.
Ще трябва да намеря начин да продължа, но превозното средство вече е доста очукано и почти без гориво. Трябва да има нещо, което се прави в такива случи и което не е примиряване, защото аз така и не се научих да се примирявам.
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Не разбирам защо все пак оцеляваме физически след Любовта.
След Любовта всичко отвътре е безжизнено.
Какво като гледаш, след като не виждаш...
Какво като слушаш, след като не чуваш...
Какво като се усмихваш, след като зад усмивката няма щастие и тя се е превърнала просто в гримаса...
Какво като вървиш, след като в стъпките ти няма надежда, нито цел, нито посока...
Не е вярно, че след време сетивата се възстановяват и че душата възкръсва. След време само не те боли от нищо друго. Но когато не те заболява от нищо друго - не е ли време да се запиташ дали изобщо си жив?
От "ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ"
Надя Костова
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар