Вчера се притеснявах за утре.
Отидох навреме на всички срещи,
при което те закъсняха.
По пътя задминах старец,
две деца,
един влюбен
и майка с дете.
С изморени и потъващи в улицата крака
тичах към новата страница на календара.
Асфалтът течеше в обратна посока.
Днес аз съм бъдещето.
Поглеждам тичащата към мене фигура.
Прави ми впечатление,
че малко съм напълняла.
Косата не е
както преди години.
Какви са тези развързани връзки,
които сочат към миналото?
Не, нямам време,
не мога да се дочакам.
Кристин Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар