ЧЕРТАТА

Боже мой,не бях ли и пчела
някога,преди да се престоря
в тая бабка,сбръчкана и зла,
между толкова красиви хора.

Струва ми се всеки божи ден,
че събирах радост за децата.
И че те приличаха на мен -
с капчици от слънце по устата.
Трябва да съм тъжна,а не съм.
Няма за какво да се покая.
Мина ми животът като сън.
Стигнаха ми дни да го позная
и по тъмно,морен и безкрил,
с две бразди горчиви по лицето.
Да ми стане два пъти по-мил.
Сякаш съм му майка,той - детето,
литнало сред тоя свят крилат
своя мед за мене да събира.
Имало е смисъл да си млад,
даже и когато се умира.

Спаска Гацева