Терасата. Неделя. Аз. (Без ти.)
Жасминов чай - тръпчив и ароматен.
Внезапно слънце. Няколко лъчи
във чашата ми тихо се потапят.
Усещам ги по устните си като мед.
Пълзят по тялото ми и ме правят лято.
И бризът идва странно укротен,
до болка нежен, гали рамената ми.
Оставям се на дланите му. И мълча...
Оставям се на Слънцето. Да ме целува.
Забравям всичко друго. И света,
във който някога съм съществувала.
Забравям теб. Забравям, че болиш.
Усещам слънцето...което гали...
което, влюбено, по мен трепти...
което ще е мое. Чак до залез.
/Caribiana/
Няма коментари:
Публикуване на коментар