Пожелавам ви вятър

Искам да ви пожелая  Вятър. Излезте навън и му позволете да духа в лицето ви, в ръцете ви. Улавяйте го в шепите си. Усмихвайте му се и бъдете благодарни. Опитайте се да го чуете. Аз днес слушах моя вятър и той ми разказа толкова много неща.

Каза ми, че идва много отдалече. Спрял се в дърветата, духал силно и съборил много листа от тях. Попитах го дали не му е жал за падналите листа, а той ми отговори, че ако не го направи , хората,  който се разхождат, няма да могат да видят колко много цветове съществуват в природата. Защото рядко поглеждаме нагоре – все сме заети с някакви неща,  дето ги има по витрините. Надявал се, вървейки да усетим онзи топъл звук, който се чува, когато обувките ни се заравят в цветния килим. Искал да напълним очите ни с красота. Разказа ми, че е помогнал на много прашинки да полетят и да опознаят света. Каза ми, че знаел  много истории и той се опитвал да ни ги разказва различно през всеки сезон. Много е хубаво да си говориш с вятъра. Още много неща ми разказа. Разбрах и неговата най-голяма мъка.  А тя е, че хората не го обичат. Загърнати, увити с шалове и шапки, бързат да се скрият от него. А вятърът  искал само да ни погали.

Ако мислите, че съм настроена романтично, грешите. Преди няколко дни, по телевизията, една  жена  разказваше, че е претърпяла някаква злополука и сега е с протези на ръцете и краката. И най-хубавото нещо за нея било да усети вятъра в лицето си, да подуха и зачерви бузите и. Защото само така можела  да го усети.

Ето затова ви пожелавам Вятър. Радвайте се, че можете да усетите вятъра. Само забавете крачка и чуйте неговия  глас. А вятърът е вълшебник,  да знаете. На всеки човек, разказва различни неща.

А сега излезте навън , слушайте и усещате. Пожелавам ви Вятър!