Любов

Сърцето си забравих във дъжда
по ситни стъпки в себе си се върнах,
глухарчета в дланта ми и луна
в зърна от перли шията загърнах.
Сърцето си запомних във дъжда
в един замислен лунатичен дъжд,
застлах покоите си с резеда
сънувах се в окъсаната ръж.
Сърцето си забравих във дъжда
по риза пропълзях до одаята,
в очите ми се палеше дъга,
какво, че съм прашинка от раята.
Сърцето си окичих във дъжда
белязах се със циганската нежност,
сладнеше по небцето ми следа,
ръцете ни се търсиха до лудост.
Сърцето си окъпах във дъжда
полупияна от любов се върнах,
добрах се в миндерлъка на нощта
и закопнях за бялата му риза.
Оставих си сърцето във дъжда
във пазвата си носех дюлев мирис,
родопски чанове навързах в песента,
оставих си сърцето в лунен ирис.
Ах, този дъжд, със лапи ме заля.

Гюлшен Алиева