Гмуркане

Какво е щастието ли? Гмуркане!
В една зелена поляна,
вълни копринени ръсят неземно-цветни ухания.

Очи затварям и чакам, една от тях да ме грабне
и, щом с ръце ме подхвърли,
да стана семка от ябълка.
Да стана форма на смисъла, от който ражда се всичко.
А после дълго да падам
в едно зелено пречистване.
Додето пулсът на мрака – от въздух, мляко и време –
с любов омеси земята.
И, с мене, тя ще е бременна.
Ще слушам как се разбива кръвта из топлото тяло,
а щом порасна отново, ще знам,
че цвят е началото.

Цвета Иванова