Къде бях тази нощ? При коя жена?
Помня устните само и две колена.
Помня"Стига! Устните ме болят!".
Помня устните си, спящи на гръд.
Помня как зад гърба ми тракна врата,
Помня вятъра, издухващ нощта.
Помня пустите улици, помня празната длан.
И вървях като просяк, от банкери обран.
Стефан Цанев
Няма коментари:
Публикуване на коментар