ИЗБЛЕДНЯВАТ ОЧИТЕ ТИ

ИЗБЛЕДНЯВАТ ОЧИТЕ ТИ... Като далечни пътеки,
по които вървях... Но не стигнах до твойто сърце!
Любовта е планински поток, който блика за всеки...
Някой жадно отпива.
Друг - само измива ръце...
А сърцето мълчи! Не познава човешките думи,
от които боли... И които издигат стени!
То е толкова близо до мойто небесно безумие!
И е толкоз далече от твойте човешки мечти...
Избледняват очите... А тъй ме боли от сълзите! -
дето капят в съня ми, защото не дишаш до мен...
И гадая предутринно нашия път - по звездите...
(Само онзи отрязък, през който не бе споделен)
А сърцето... Сърцето мълчи! Не познава лъжата.
Не познава очите ти! Те избледняха съвсем...
Но е толкова близо до твойта тъга в тъмнината!
И е толкоз далече от шумния, делничен ден.
ИЗБЛЕДНЯВАТ ОЧИТЕ ТИ... Като далечни планети...
Колко път извървях! - А така и не стигнах до Там -
дето ти ще ме чакаш и утре (със цвете в ръцете)
Скътал обич за двама в сърцето.
И мъка - за сам.

Гълъбина Митева