Най-напред нарисувайте клетка,
с открита вратичка.
Нарисувайте после нещо хубаво,
нещо просто,
нещо красиво,
нещо полезно за птицата.
После сложете платното,
срещу дърво,
сред градина,
в гора,
или в лес.
Зад дървото се скрийте
без да продумате.
Без дори да помръднете...
Понякога птицата, идва веднага.
Понякога дълги години ще трябват да минат
докато посмее да дойде.
Не губете надежда.
Очаквайте.Чакайте, ако трябва с години.
Бързият или бавният полет на птицата
нямат никаква връзка с добрият успех на картината.
Когато птицата дойде,
ако някога дойде,
запазете най-пълно мълчание.
Когато влезе във клетката
затворете леко вратичката с четка.
После, изтрийте една подир друга
всички решетки на клетката,
но внимавайте да не докоснете
нито едно от перата на птицата.
Нарисувайте после портрет на дървото.
Изберете за птицата най-красивия клон.
Нарисувайте също, зелени листа,
ветрове,
слънчев прах,
насекоми, които свирукат под летния зной
и очаквайте тя да запее.
Ако тя не запее, това е лош знак.
Знак, че е лоша картината.
Ако запее...
Добре.
Изтръгнете тогава най-нежно,
едно от перата на птицата
и в ъгъла на картината
напишете своето име.
автор: Жак Превер
Това стихотворение го открих и с малко по-различен превод, но много ми хареса начина, по който го изпълни Дарин Ангелов в едно предаване и го помествам така както го чух от него. С това стихотворение той е кандидатствал за НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, подготвен от Венци Кисьов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар